Тъжно ми е
Не мога се събера в кожата си ,
Не знам кога и къде се намирам ,

...Блъскам се
Катастрофирам в себе си отново ...
Онова което искам,

Систематизирам се
Предавам щафетата напред ,
след хиляди молби и увещения ми се иска да се откажа.

... Възможностите са странстващи музиканти .
Днес са тук утре ги няма , тъкмо посегнеш към тях и
"Дим да ги няма " .

Побърквам се ,
сълзи подпират клепачите ми ,
чудя се до кога ще просължи този перманентен ПМС.